ЕДНОДНЕВНИ МАЛКИ ХИРУРГИЧНИ ИНТЕРВЕНЦИИ В КЛИНИКА “ТОРАКС” СОФИЯ

• Липоми
  Липомът е доброкачествено туморно образувание. Съставен е от мастна тъкан, много подобна на тази, която човек има в подкожието си. Най-много в областта на корема, седалището, а при жените и бюста. Клинично се представя като дълбоко разположена окръглена бучка с размер от 2 до над 10 см, която често трудно се забелязва при оглед, а при опипване е мековата като тесто. Кожата, която я покрива, е с напълно нормален вид. Липомите могат да достигат големи размери и в дадени случаи да понаболяват.
  Премахването на доброкачественото образувание става с местна упойка. Най-често горния слой на кожата се разрязва и през цепката се изважда мастната тъкан на липома, след което разрезът се зашива.
• Атероми
  Причината за поява на атерома е запушването на отводящия канал на мастна жлеза. Нарушения дренаж на секрета води до задържането му и трансформира жлезата в киста, с плътна капсула и съдържание от кожна мазнина. Ако при лечението капсулата не се отстрани, секрецията продължава и атерома рецидивира.
  Атеромите се появяват често по окосмената част на главата, гърба, лицето /особено под устата/, областта на половите органи. Размерите рядко достигат над 3см. Атеромите са подвижни, с резки контури, слабо- или безболезнени. Надлежащата кожа е спокойна, при събиране с пръсти не може да се образува кожна гънка, често по нея може да се открие отвор, от който изтича секрет с неприятна миризма. Атерома е склонен към супориране, при което става болезнен, увеличава размерите си и кожата над него е зачервена. Могат да абсцедират както на повърхността на кожата, така и в подкожието. При несупориралите атероми секрета е бял, гъст, с хомогенна консистенция. При супориралите е ронлив, с вид „на парцали”. Атеромите могат да бъдат единични или множествени и комбинирани с фиброми.
  Лечението се провежда амбулаторно, с локална инфилтрационна анестезия.
• Фиброми
  Фибромът е доброкачествен тумор от влакнеста съединителна тъкан. Изграден е основно от фибробласти и фиброцити, разположени между колагенни влакна. Различават се твърд фибром (преобладават колагенните влакна) и мек фибром (преобладават клетъчните елементи).
• Бенки
  Бенките (меланоцитни невуси) са надигнати или на нивото на кожата образувания с променен цвят, които могат да се срещнат във всички части на тялото. Повечето бенки са кафеникави, но могат да бъдат и с цвета на кожата, черни или сини. Цветът се дължи на пигмент – меланин, намиращ се в групи от клетки, наречени меланоцити. Бенките се разделят на две основни групи:
  • Невуси
    • Вродени невуси
      Срещат се при около 1% от новородените деца от бялата раса. Биват малки (диаметър под 1,5 см), средни (диаметър между 1,5 и 20 см) и гигантски (диаметър над 20 см). Препоръчва се пациентите да бъдат наблюдавани периодично и при настъпване на промяна в някои от вродените невуси, те да бъдат оперативно отстранени.
      Гигантските бенки се срещат изключително рядко (1 на 20 000 новородени) и носят риск за злокачествено израждане. Те са предшественици на меланома и хирургичното им лечение трябва да започне през първата година от живота на детето.
    • Придобити обикновени невуси са малки петна върху кожата, които се характеризират със симетрична, кръгла или овална форма, резки и добре очертани граници, светло или тъмнокафяв цвят, диаметър до 0,5 см (бенката се покрива от гумичката на молива). Повечето придобити обикновени невуси изглеждат еднакви и много си приличат. Локализират се най-често върху откритите части на тялото – лице, горни и долни крайници. Подобно на вродените невуси и придобитите подлежат на наблюдение и проследяване и при настъпване на промени се отстраняват чрез изрязване.
    • Диспластични (необикновени) невуси
      Диспластичните или необикновените невуси представляват клинично и хистологично “ненормални” бенки, които заемат спектъра между обикновените “нормални” невуси и малигнения меланом. Те са маркери за риска и предшественици на този тумор. Характерни за диспластичните невуси са неправилните, лошо очертани граници, неравномерната пигментация, огнищата от черен пигмент и по-големият размер. Като потенциални предшественици на злокачествения меланом те изискват повишено внимание. Пациентите с такива невуси подлежат на активно наблюдение и при необходимост тези кожни образувания трябва да бъдат отстранени оперативно. Диагнозата и проследяването им се подпомагат от съвременния образно-диагностичен метод, наречен дерматоскопия, който се провежда от специалистите в клиниката.
  • Клавуси
    Клавусите представляват вродено заболяване на ходилото. Силно болезнено при ходене. Лекува се по оперативен път.

• Абсцес
  Органичено гнойно възпаление – натрупване на гноен материал в тъкани, органи или ограничени пространства, често асоциирано с отток и други признаци на възпаление. Лечението на абсцеса е оперативно.
• Флегмони
  Дифузно остро гнойно възпаление на рехавата съединителна тъкан. Най-често се причинява от бета-хемолитичния стрептокок от група А и златистият стафилокок. Развива се в подкожната мастна тъкан, междуфасциалните пространства на мускулите и др. Флегмоните се лекуват оперативно.

Дермоидните кисти са образования с плътна капсула, покрита отвътре с многослоен плосък епител. Най-често това е вродена киста,чиято празнина е изпълнена с кашава бледожълта материя. Може да има косми, мастни жлези, кости, зъби и др. Среща се по цялото тяло, напр. в яйчниците, шията и др.

Лечение:

Лечението се провежда само оперативно. То е значително по-лесно и успешно преди да се е появила инфекцията и усложненията. Под анестезия се отстранява кистата. В случайте на усложнения (абсцес) се налага по спешност кухината да се отвори и изчисти гнойта, за да се осигури възможност на организма и тъканите да преодолеят инфекцията. На втори етап се отстранява кистата.

Врасъл нокът –
Представлява разрастване на нокътя в околните тъкани. Лечението е оперативно.

Келоидите са туморовидно разрастване на съединителната цикатрициална тъкан над нивото на кожата. Те са с форма на хипертрофичен ръбец, който се простира и извън мястото на самото нараняване. Белезите , съчетани с контрактури се наблюдават най-често след изгаряния. Този тип белези могат да обхванат значителна дълбочина и да засегнат подлежащи мускули и нерви. Тези белези ограничават подвижността на телесната област, в която се разполагат – например невъзможност за завъртане на шията, невъзможност за пълно разгъване на ръка или крак.

Представляват белег от заздравяла рана или ръбец, образуван при зарастване на рана. Отначало цикатриксът има розов цвят, но постепенно избледнява и придобива седефенобял цвят. Белезите (цикатрикс, ръбец) се получават след прекарани кожни заболявания (най-често акне) или след нарушаване целостта на кожата при изгаряния, наранявания, хирургия или други увреждания на кожата, когато е засегната и дермата. Ако кожната рана е повърхностна (напр. леко одраскване) и засяга само епидермиса (повърхностния слой на кожата), тя зараства първично без образуване на белег. При увреда едновременно на епидермиса и дермата (дълбоко разположения слой на кожата) раните заздравяват вторично с образуване на белег. представляват новообразувана съединителна тъкан, която замества нормалната кожна структура след заболяване на кожата или дълбока рана. Формата и големината на ръбеца (белега) зависят от вида на увредата. Цветът на ръбеца зависи от давността му – розов или червен в началото и след години – почти бял. Кожата върху ръбеца е видоизменена – изтънена, гладка и блестяща. Съединителната тъкан на ръбеца не съдържа мастни, потни жлези или космени фоликули, но за сметка на това е богата на кръвоносни съдове и нерви, поради което някои белези са особено болезнени или обратно – с по-малка чуствителност. Най-общо белезите (цикатрикси, ръбци) са: атрофични и хипертрофични. Атрофичните ръбци са обикновено под или на нивото на кожата (например след акне, изгаряне и измръзване белезите са най – често атрофични). Хипертрофичните ръбци са надигнати над нивото на кожата с червен цвят, разположени над мястото на самото нараняване.

Хемороидалните възли присъстват в организма на всеки човек. Те представляват съединителна тъкан, кавернозни тела и мускулни влакна покрити от лигавицата на правото черво и аналния канал. Тяхната функция е да помагат на аналния сфинктер при задържането на газове и фекалии. Различават се външни и вътрешни хемороиди.

Вътрешните хемороиди се намират на прехода между правото черво и аналния канал, а външните – между аналния канал и околната кожа.

Около 50% от хората над 50г. имат хемороиди.
Хемороидите са много чести и при бременните жени, но обикновенно представляват временен проблем.

Факторите способстващи появявянето на хемороиди:

• Генетична предразположеност-слабост на съединителната тъкан и на съдовите стени
• Чести и продължителни напъвания при дефекация-запек, хронична диария, дълго заседяване в тоалетната
• Повишено вътрекоремно налягане-бременност и раждане, някои чернодробни заболявания
• Твърди изпражнения
• Професии свързани с продължително седене

Признаци на заболяването: 

• Алена, ярка кръв върху изпражненията или тоалетната хартия, или тоалетната чиния. Незабавното прибиране на излезлите хемороидалните възли значително намалява кървенето
• Сърбеж в аналната област след дефекация
• Зацапване на бельото с кръв и слуз
• Силна болка в аналната област. Обикновено се дължи на остра тромбоза на външен хемороидален възел. Много често причината е запек или продължително седене
• Заклещване на вътрешен хемороид: когато пролабирал вътрешен хемороид е силно отекъл и не може да се прибере (репонира)
• При III и IV стадий пациента усеща пролапса(излизането на вътрешните хемороиди извън ануса) като дразнеща подутина в аналната област. Много често е чувството на непълно изхождане
• Много анорактални проблеми, като фисури, фистули, абсцеси, анален събеж имат подобни симптоми и неправилно се свързват с хемороиди
  Не предприемайте самолечение! Зад маската на хемороидите могат да се крият други сериозни заболявания на дебелото черво.
• Хемороидите могат да се лекуват във всеки един стадий, чрез безкръвна оперативна интервенция!

Аналната фисура представлява разкъсване или язвичка в долната част на аналния канал. Тя много прилича на цепване на устните, което всеки е имал. Аналната фисура може да бъде остра или хронична. Острата фисура се получава от преминаване през аналния канал на големи и твърди изпражнения (запек), при експлозивни диарии, травми в областта на ануса, анален секс и след раждане. Често повтарящите се разкъсвания водят до развитие на хронична анална фисура. Тя може да се получи във всяка възраст, но най-често при жени между 30 и 50 години.

Оплаквания при анална фисура:

• Остра, пареща, пулсираща или тъпа болка в ануса, обикновено след изхождане. Болката продължава от минути до няколко часа.
• Кървене се среща при 80% от болните. То е минимално и обикновено се вижда върху тоалетната хартия при избърсване.
• При хроничните фисури може да има отделяне на слуз. Диагнозата се поставя с клиничен преглед, при който не се предизвиква болка.
  Хроничните фисури с оплаквания повече от 6 седмици се повлияват слабо от неоперативните методи. При тях оперативното лечение води до излекуване при 95% от болните. То се извършва с локална упойка и е неболезнено. Възстановяването е в рамките на една седмица.

Перианалната фистула представлява новообразуван проход между аналния канал, по-рядко ректума и тъканите около ануса. Стените на фистулата са образувани от т.н. гранулационна тъкан, плод на дълготрайно възпаление.То се поддържа от постоянно постъпващите фекални маси. Веднъж формирана, фистулата се поддържа от тлеещото хронично възпаление, резултат на което е секрецията от фистулният отвор. Тя обичайно е необилна, слузоподобна, с кървенисти примеси.

Основна причина за формиране на фистула са малки анални жлези, които започват от аналният канал и завършват сляпо в дълбочина, между мускулите на аналния канал. Когато те се запушат с фекални материи, се създават условия за възпаление, инфекцията прониква в дълбочина и си създава собствени ходове, които като се отворят на кожата, оформят фистулния канал.

По-редки причини за формиране на фистули са възпалителни процеси, изхождащи от по-високо разположената стена на ректума, които по гореописаният път на възпаление формират фистулен ход. При нараняване на тъканите около ануса, което прониква до ректума, също се създава фистула. Веднъж създаден фистулният канал се самоподдържа. Процесът на възпаление на аналните жлези може да протече в различно направление, което определя и крайното анатомично оформление на фистулата.

Симптоми на перианалната фистула:

• Перианалните фистули имат хронично дългогодишно протичане с периоди на изостряне и затихване на симптомите. Общото състояние на болните остава добро. Работоспособността се нарушава само при изостряне. Количеството на гнойната секреция, което се отделя от фистулния отвор е оскъдно и цапа бельото. В периодите на изостряне секрецията се увеличава.
• Продължителността на заболяването може да доведе в различна степен до раздразнителност, често главоболие, безсъние, импотенция.
• При 60% от болните протичането е хронично рецидивиращо. Те получават периодично запушване на фистулния отвор, засилване на болката, повишаване на температурата с подуване и зачервяване в областта с последващ пробив и обилно гноетечение от стария фистулен отвор или от ново място на кожата по съседство. По този начин се образуват нови разклонения на фистулния канал. В следствеи на непрекъснатото гноене се развива вторичен дерматит с неприятен сърбеж.

Симптоми на перианалната фистула:

Целта на лечението е да ликвидира фистулният канал. Да запази способността на ануса да задържа газове, течности и твърди материи или т.нар. естествена функция континенция. Без операция вероятността за излекуване на перианална фистула е нищожна.

Усложнения на нелекуваната перианална фистула:

• запушване на изхода и развитие на перианален абсцес. В тези случаи се налага спешна операция!
• увреждане на свинктера и нарушаване на континенцията.
• карцином – възможно е да се развие на база на хроничното възпаление във фистулния канал.

Аноректалният абсцес е събиране на гной около ануса. Смята се, че запушването на аналните жлези от фекалии или травмирането на тъкани, води до инфектиране на жлезните канали и развитие на абсцес. Причините най – често са запек, продължително пътуване, понижение на имунитета. Абсцесът може да варира от едно просто възпаление до животозастрашаваща инфекция. Успешното лечение зависи от ранната диагноза и адекватното хирургично лечение.

Оплаквания при аноректален абсцес:

• Началният симптом на перианалния абсцес е остра болка в аналната област. Болката нараства постепенно и става пулсираща. Усилва се от ходене, сядане, напъване, кашляне.
• Може да се напипа болезнена подутина. Влошава се общото състояние на пациента.
• Повишава се температурата. Спонтанното пробиване на абсцеса може да доведе до изтичане на гной и зацапване на бельото. В редки случаи може да няма външни изяви на заболяването, освен оплакванията от висока температура и неразположение.

Лечение при анален абсцес:

Лечението се извършва по спешност в хирургическо отделение и се състои от отваряне и изчистване на събраната гной в абсцесната кухина. Прилагат се съвременни широкоспектърни антибиотици. Възстановяването е в рамките на седмица.

Фимозата е образуване на пръстен, който свива кожата на половия член. Може да бъде вродена и придобита. Вродената фимоза се изразява още при раждането. Кожата, която се казва припуциум, е по-дълга, отворът е тесен и не може при издърпване да се открие главичката на члена. До тригодишна възраст на детето се смята, че фимозата е физиологична и с израстването главичката на члена се освобождава сама. Придобитите фимози, които могат да се появят във всяка възраст, са причинени от прекарано възпаление на вътрешния диск на припуциума на члена. Диабетиците са по-предразположени на такива възпаления. Продължителни, нелекувани бактериални възпаления също водят до фимоза.

Оплаквания при фимоза:

• Тъканта става твърда, стеснява се. Образува се пръстен, който се свива и затваря отвора.
• Кожата се нацепва, задържа се секрет и се възпалява.

Следствия:

• Невъзможност за осъществяване на полов акт.
• При много тежки случаи се стига и до задържане на урина.

Заболяването се разпознава лесно. Няма консервативен метод за лечение на фимоза. Пречката е механична, затова е нужна хирургическа намеса. След нея болният е трудоспособен още на другия ден. Пълното възстановяване трае до десетина дни.

Френулум бреве е познато още като късо гемче или къса юздичка. Номално френулумът при мъжете представлява мека и еластична връзка между главичката на пениса и препуциума (кожичката зад главичката на пениса). Функцията на френулума е да координира движението на препуцуима напред и назад.На второ място зоната на френулума представлява и зона с повишена сензорна чувствителност. Много често диагнозата френулум бреве се бърка с фимоза. При къс френулум бреве се получава некачествена ерекция или леко до силно изкривяване на пениса напред.

Леченеито на френулум бреве преди пубертета на децата е масажи на главичката на пениса с изтегляне на кожата на препуциума назад.Най-добре е да се правят на малките деца след изкъпване – 2-3 пъти седмично,когато кожичката на препуциума и на френулума е най-мека. Ако това не доведе до положителен резултат лечението е само хирургично!! Прави се френулотомия с френулопластика или се извършва циркумцизио (обрязване).

Хидроцеле представлява колекция на серозна течност в резултат на дефект или възпаление на tunica vaginalis на скротума, а също може да произхожда от семепровода или от канала на Nuck. Повече от 80% от новородените момчета имат отворен processus vaginalis, който се затваря и резорбира спонтанно до 18 месечна възраст без операция.

Структурно хидроцелето се класифицира в 3 основни типа:

• Комунициращо (вродено) хидроцеле, при което отворен processus vaginalis позволява навлизане на перитонеална течност в скротума. Индиректната ингвинална херния се асоциира с този тип хидроцеле.
• Некомунициращо хидроцеле, при което има отворен processus vaginalis, но няма комуникация с перитонеалната кухина.
• При хидроцеле на семепровода има дефект в затварянето на tunica vaginalis. Дисталният край на processus vaginalis е нормално затворен, но средната част на израстъка е отворена. Проксималният край може да бъде отворен или затворен при този тип хидроцеле. При възрастни хидроцелето обичайно възниква в по – късна възраст (вторично) – остро в резултат на травма в областта на скротума, инфекция или радиотерапия, или хронично с постепенно натрупване на течност. Хидроцеле в тази група рядко минава без оперативна намеса.
  Хидроцелето може сериозно да увреди фертилността!

Причината за появата на заболяването се дължи на слабост на стената на венозния съд. Няма пряка връзка с прекарани травми, определен вид спорт. Варикоцелето се установява често при случаен преглед или преглед по повод стерилитет. Когато е много голямо, може да причини болка в тестиса или козметичен дефект над него. Застоя на кръвта, който се получава при наличие на разширени вени (варикоцеле) може да доведе и до увреждане на образуването на сперматозоиди.

При наличието на болка, козметичен дефект на тестиса и стерилитет се препоръчва операция. Операцията е средна по обем. Работоспособността се възстановява след 5–7 дена, а физически упражнения се разрешават след 15 дена.

Хернията e слабост (отвор) на коремната стена в определени зони, през който излизат коремни органи. Формира се херния сак. Естественото развитие обичайно е прогресивно. Излизащите през херния отвора коремни органи се притискат и възникват болки, смущения в храносмилането и в уринирането, ако има участие на пикочен мехур. Коремната херния може да стане опасна, ако се стигне до т.нар. заклещване. При внезапно притискане на участващия коремен орган (заклещване) са възможни сериозни последствия за здравето и живота. При настъпило заклещване е наложителна спешна операция.

Най-чести случаи (80%) са на слабинна херния или т.нар. ингвинална херния. Тя може да се намира в областта на пъпа. Следоперативна херния се появява на мястото на предишна операция.

• Предходни усложнения в оперативната рана като възпаление, инфекция, кървене.
• Операции по спешност.
• Наднормено тегло.
• Тежка физическа работа скоро след операцията.

Появата на постоперативната херния е в срок от 6 месеца до година след операцията и тя бързо се увеличава до значителни размери с нарастващ риск от заклещване.

Медицинските специалисти на клиниката избират, според индивидуалните особености на пациента, максимално точния оперативен подход и възтановителен режим. При нужда от допълнително укрепване на коремната стена се поставя съвременно „платно” или т.н. „tension-free” метод.