ДЕТСКА ИГРОВА ТЕРАПИЯ

Днес твърде много деца стават жертва на агресия у дома и на насилие на улицата. Невротизирани родители, неадекватни баби и дядовци, социална нестабилност и оттам несигурност на улицата и в детската градина и училище… Сведеното от 4 годишна възраст “учене” в детските градини, невъзможността да играят по улиците лишава децата от един много важен елемент на социалното развитие – сюжетно-ролевата игра. Всичко това води до травматични преживявания у децата, които водят до формиране на страхове и фобии, загуба на доверие към близките, чувство за отхвърленост в групата от връстници… Децата просто стават жертви, без възможност да намерят изход и обяснение за случващото се. Докато в тийнейджърска възраст едно дете може да говори за негативните си емоции и да излее гнева, то едно малко човече на 3, 4 или 5 години не знае как да извади от себе си чувствата, как да ги осмисли и преодолее. То може само да преживява, неразбирайки защо това се случва с него. Така че, игровата терапия е предназначена именно за такива деца във възрастта от 3 г. до 10 г.

Този метод е базиран на детските игри, фантазии и способността на малките умело да имитират действителността в различните игрови роли. За целта се използва специфично оборудвана стая с играчки, пособия и кътове. Това място е умален модел на “големия” свят и децата създават там свой паралелен на ежедневието, избират роли, екстраполират живота… Например момиченцата обичат да играят на майки и деца, да готвят, да перат и подреждат, да гледат бебетата… Момченцата пък играят на войници, имитират бащите си, стрелят и обичат да са силни. Всички рисуват, майсторят с удоволствие. Така децата успяват да изкарат на повръхността негативното отношение и емоция спрямо даден човек или друго дете. В символиката на тази игра добрият детски психолог вижда оригинала на травмите и механизмите, които ги движат.

Една от най-честите ситуации е следната: Вашето дете страшно много ревнува от своето по-малко братче или сестриче. То става все по-агресвивно, буйно, капризно, а Вие все по-нервни и нетърпеливи, към тези реакции. По този начин постепенно се губи тясната връзка и доверието помежду Ви, а у детето се появяват напластявания, които след време могат да го направят неуверено, нервно, болезнено самокритично… списъкът е дълъг.

Други моменти, с които игровата терапия работи са свързани с травматичните преживявания извън семейната среда – детска градина, училище, сред връстниците. То идва от другите деца, та дори и от персонала. Колко от малките човечета се връщат следобяд или тръгват разплакани сутрин, защото нямало да се хранят, да спят, или не искат да седят до някое от другите деца? Често родителите определят подобно поведение като временен каприз, глезене, инат… Истината е, че зад това почти винаги стои реална причина, която детето не може да осмисли, а е способно само да преживява отново и отново.

За малките хора нещата изглеждат ужасно големи и страшни. В игровата терапия децата могат да правят всичко, което са преживяли, да бъдат лоши, агресивни, нападателни, да изкарват напрежението и да намират успокоение за гнева си. Могат да създават безопасно и уютно място за себе си и своята играчка, да намерят обяснения за неразбираемото и конфликтите.

Началната сесия е съвсем ориентировъчна. Необходимо е да се проведе и разговор с родителя или родителите, в който да се изяснят чисто хронологичните дадености на проблема. От кога се чувства така детето? Какъв според тях е източникът или причината за проблема? Как се е държало детето преди този период? Какви са отношенията вътре в семейството, в детската градина или в клас. На базата на това се съставя първична или ориентировъчна хипотеза, която се допълва, надгражда, отхвърля или потвърждава в процеса на работа с детето. Всъщност, в игровия процес се работи с емоциите на детето, защото то е далеч от възрастта, в която може да рационализира и осмисля събитията извън усещанията си. Разбира се и родителите вземат помощно участие в изчистващия травмите процес. За тях също има “домашно”, съобразно със спецификата на случая и нуждите на детето.

Абсолютен стандарт няма. Всичко зависи от възрастта, характера и тежестта на травмата, от средата и от психическото състояние на детето. Така например, колкото по-малко е момиченцето или момченцето, толкова по-успешно и бързо се изчиства проблема. Ако детето има и съпътстващи психиатрични проблеми, то тогава методиката се използва като подпомагаща основното лечение. Обикновено са нужни 3,4 сесии, за да се диагностицират емоционалните конфликти и травматичните ситуации. Честотата на посещение също е индивидуална и се определя от терапевта, съобразно състоянието на детето. Най-често един път седмичното посещение е задоволително.

Индикация за това е отшумяването и изчезването на симптоматиката, която ни е тревожила.

Естествено, родителите не са психолози, но имат предимството да са близо до децата си. Те трябва да използват тази близост, да развиват уменията си да общуват с децата и да надникват в тревогите им. Това е част от превенцията, защото игровата терапия е и училище за родителите. Другото е в ръцете на психолозите, които дават на родителите конкретни наставления, издващи от самата методиката.

*Детската игрова терапия се провежда в клиника “Торакс 2” след предварително записване на тел. 02/980-78-86 от психолозите Галина Кубратова и Ани Владимирова.