Избери страница

ЩИТОВИДНАТА ЖЛЕЗА – ЕДИН ОТ ДИРИГЕНТИТЕ НА ЕНДОКРИННАТА СИСТЕМА

Основните жизнени процеси в човешкия организъм – обмяната на веществата, растежа, развитието, размножаването, поведението се намират под контрола на нервната и ендокринната система.
Ендокринната система е отговорна за сложната регулация на жизнените процеси и функции в организма посредством секрецията на вещества -–хормони от специфични органи, т.нар. жлези с вътрешна секреция. Те се намират на различни места в тялото и отделят хормони директно в кръвта. Чрез нея хормоните достигат до съответните прицелни органи и регулират техните функции. Клетките на прицелните органи притежават съответно рецептори, които свързвайки се с хормоните водят до промяна на определени клетъчни функции.
Както е известно функцията на щитовидната жлеза е в прозводството на два основни хормона – трийодтиронин/Т3/ и тироксин / Т4/. За тази цел жлезата използва йод, който усвоява храната. Функцията и се контролира отот хипофизата посредством тиреотропен хормон /ТТХ/. Хипофизата отдруга страна е под контрола на друга мозъчна структура – хипоталамуса, който регулира дейността и посредством тиреотропен рилизинг хормон /ТРХ/.Производството на нормално количество хормони от щитовидната жлезасе нарича еутиреоидно състояние.
Тиреоидните хормони повлияват почти всички тъкани и органи в тялото. Общо действието им се свързва до :

  • повишаване на кислородната консумация
  • повишаване на топлопродукцията /калоригенезата/

Действието върху растежа и телесното развитие е свързано с активиране на белтъчната ситеза.
Действието върху въглехидратния и липидния метаболизъм се изразява в активиране на обмяната на въглехидратите и разграждането на мастите.

Действието върху белтъчния метаболизъм – анаболно действие, необходимо за растежа и развитието.
Чрез тези механизми щитовидните хормони оказват мощен ефект върху общата обмяна на веществата, телесната температура, сърцето и кръвоносните съдове, интелектуалното и емоционално състояние на човека.

Жените боледуват седем пъти по-често от мъжете, предимно в млада възраст /20 – 40г/ оттиреотоксикозата / повишеното производство на хормони на щитовидната жлеза/ .Тя може да бъде следствие на различни заболявания на щитовидната жлеза, но най-често е Базедовата болест.То е автоимунно заболяване, при коет организма произвежда специфични белтъчни молекули /антитела/, стимулиращи щитовидната жлеза към свръхпродукция на хормони. Това води до: ускоряване на обмяната на веществата, повишаване на телесната , повишаване на телесната температура, сърдечната честота,кръвното налягане. Налице са изпотявания, тремор на ръцете, отпадналост, менструални смущения, безсъние, повишена нервна възбудимост, чести дефекации, диария, отслабване на тегло при запазен апетит, изпъкване на очите.

Поставянето на диагнозата е чрез изследването на нивата на FT3, FT4, TTX и задължително ехографско изследване, което установява степента на увеличение на щитовидната жлеза. Ако се установят един или повече възли може да бъде назначено провеждането на тънкоиглена аспирационна биопсия, при която под ехографски контрол, с игла с диаметър 0,7 мм се взема проба от съответното огнище и се изследва цитологично.

Друго специализирано изследване на щитовидната жлеза е сцинтиграфията. При нея се изобразява функциониращия жлезен паренхим. Използва се венозно въведен радиоизотоп 99 мм Тс /технеции/ и се проследява неговото поемане на жлезния паренхим. Участъците на намалено или липсващо натрупване се изобразяват като “студени”, тези с повишено – като “топли” или “горещи”.

Лечението на тиреотоксикозата се извършва с помощта на медикаменти тиреостатици, радиоактивен йод или оперативно. Лечебният курс продължава между една и две години. Последващото наблюдение включва контролни ехографски изследвания и кръвни тестове през шест месеца.

Хипотиреоидизмът

Хипотиреоидизмът /намалено производство на щитовидни хормони/може да бъде вроден или придобит – след възпаление или операция на щитовидната жлеза, след лъчелечение в шийната област, след лечение с тиреостатици, излишък или недостиг на йод. Най-честата причина е тиреоидът на Хашимото. Това е автоимунно заболяване ,при което в организмасе изработват антитела, атакуващи структурите на щитовидната жлеза и постепенно водещи до нейната деструкция. Заболяването засяга предимно жени след 40-50 години. Започва бавно и неусетно и с времето се появяват характерни симптоми:отпадналост, лесна уморяемост, апатия, сънливост, зиморничавост, запек, отслабване на слуха, промени във вкуса и обоняннието. Забавят се говора, реакциите, мисловната дейност. Гласът става груб, дрезгав. Кожата е хладна, бледа ,груба, лющеща се. Клепачите и ръцете отичат.Пулсът се забавя, спадат кръвното налягане и телесната температура.

Поставянето на диагнозата изисква изследване на FT3, FT4, TTX ,на антимикрозомални и антитиреоглобулинови антитела / TAT ,MAT/ и задължително ехографско изследване.

Тези заболявания трябва да бъдат целенасочено търсени, особено при близките на пациенти с вече проявена патология на щитовидната жлеза, поради честото фамилно предразположение. Поради изключително важната роля на щитовидната жлеза за регулиране на основните жизнени функции, тя трябва да бъде включена в периметъра на всеки сериозен медицински преглед.

Бързите и достъпни методи на изследване – ехография и тиреоидни хормони, позволяват ранното откриване и лечение на заболяванията на щитовидната жлеза.

Д-р Десислава Димова

За консултации и образна диагностика :тел. 981 60 95 на нечетни дати от 8.00-14.00ч и на четни дати от 14.00-20.00 часа.