Избери страница

ТУБЕРКУЛОЗАТА КАТО СОЦИАЛНО ЗНАЧИМО ЗАБОЛЯВАНЕ

Известно е, че при тежки икономически и социални сътресения, война,грипни епидемии, гладуване,авитаминози,професионални увреждания, защитните механизми на организма претърпяват смущения, които довеждат до имунен срив. Такова заболяване е туберкулозата и поради тежкото и протичане, тя е социално зависимо и значимо заболяване.

Годишно по света умират около 1.8 млн. души.В пресата се срещат зловещи заглавия “Туберкулозата – убиец обсажда Европа”. Всъщност не става дума за нов вирус, а за изграждане на резистентност/устойчивост/ към лекарствата у съществуващия вирус, поради преждевременно прекратяване на лечението.

Причинителят на туберкулозата е микобактерия туберкулозис и е открита от Роберт Кох през 1882 г. През същата година Пастьор открива ролята на микробите като причинители на инфекциозни заболявания и начините за профилактика .През 1912 год. името на Калмет става известно на цял свят, благодарение на друго велико откритие – ваксината БЦЖ – начало на специфичната профилактика на туберкулозата, приложена за първи път през 1921 год.

Разпространението на заболяването е различно в различни райони на света, в отделните страни и за различните възрастови групи се осъществява с различно темпо, като последното е функция на сложен комплекс от социални, икономически, културнобитови и други условия. Броят на активно болните в света е под 200 млн. на откритите форми , напр. 20 млн., а те от своя страна заразяват от 50-100 млн. здрави лица, намиращи се в контакт с тях. Това е първата и най-важна особеност на заболяването .То има огромно епидемиологично значение на трансмисията на туберкулозните микобактерии, което явление представлява, както днешен, така и бъдещ проблем. Днешен е, защото една голяма част от населението, което е заразено, носи “спящи” туберкулозни бактерии и живее под непрекъсната заплаха от клинично заболяване.Под втората голяма част от населението – “незаразената”, виси настоящия риск от заразяване. Оттук следват и двата пътя за борба с туберкулозата:

  • Постоянно намаляване на инфекциозния резервоар
  • Повишаване устойчивостта към евентуална инфекция на незаразената част от населението.

За разлика от други инфекциозни болести, които са на път да изчезнат, едва ли има друго инфекциозно заболяване с толкова характерна по своето микообразие и постоянство епидемиология, както туберкулозата.

Основен източник на заразяване

Основен източник на заразяване с туберкулозни микобактерии са активно болните хора, особено тези с отворени белодробни процеси – каверна /нелекувана или неповлияна от проведеното лечение. Най-голямо значение има масивността на инфекцията ,която до голяма степен зависи най-напред дали тя ще се осъществи и от нейната продължителност , а след това и дали тя ще доведе до състояние на болест или не. Тази е втората основа и може би най-съществена закономерност в протичането на туберкулозната епидемия.

Доста съпътстващи заболявания са рисков фактор и създават условия за възникването на инфекцията – захарният диабет, алкохолизма и наркоманията, продължително лечение с кортикостероиди и имуносупресивни средства, психическите заболявания, хроничните неспецифични белодробни заболявания, дисфункция на щитовидната жлеза, хипофизата, надбъбреците.По-оптимистична е тенденцията в качествената динамика на заболяването на острите и свръхостри форми на белодробни и извънбелодробна туберкулоза, туберкулозен менингит, перитонитите и тежките бронхаденити.

Счита се ,че възрастта на хората е един от най-специфичните фактори, които имат решаващо значение в патогенезата на това заболяване.Тук се включват и различните ендогенни фактори. Ролята на нервно-психическа дейност е била подчертана още от Пирогов, качествено различната реактивност през различните възрастови групи определя различното протичане на туберкулозата при малките деца, децата в пубертетната възраст, юношите, младите и стари хора.Възрастовия период от 10-12 до 15-18 год. Поради пубертета и юношеството със съответните ендокринни преобразувания обуславя покачване на заболяваемостта с подчертано по-тежък характер на процеса. При възрастните и стари хора, при които е налице понижаване на силата на основните корови процеси, на окислителните процеси, угасване дейността на половите жлези, протичането на заболяваемостта в някои случаи се доближава до това на малките деца, без да губи белезите на това при възрастните хора.

Туберкулозата бива белодробна и извънбелодробна, първична и вторична, остра и свръхостра/туберкулозен сепсис/ и хронично протичане. В протичането на заболяването се забелязва повишаване на температура за различно дълго време, промени в самочуствието, отпадналост, раздразнителност, неспокоен сън, главоболие, безапетитие, ускорена утайка, които всички заедно оформят клиничната картина на ранната туберкулозна интоксикация. Добавят се кашлица с отделяне на храчка или не/понякога кървави/. Заболяването може да се открие в сл. на преглед, изпотяване , болка и бодежи в гърдите, отслабване на тегло, като тя е една от постоянните симптоми.

Освен изброеното клиничната картина може да протече безсимптомно.Диагностиката е физикална, като тя е негативна особено в началото при по-малките форми.Рентгеновото изследване е все още основен метод – нееднородни, петнисти засенчвания, разлети неясно очертани граници.

Важно място заема микробиологичното изследване на храчка/за търсене на туберкулозни бактерии/, ТЕСТУВАНЕ НА РЕАКТИВНОСТТА НА ОРГАНИЗМА С ТУБЕРКУЛИНОВ ТЕСТ/ МАНТУ, КК, при туберкулинов менингит – лумбална пункция и изследване на ликвора, при туберкулозен плеврит – на плевралния пунктат, хистологично изследване на биопсичен материал.

В съвремеността се използват серологични и имунологични методи за диагностика, КАТ с контраст, или не. За ефективно лечение на това заболяване основно значение или негово ранно откриване за строг подбор на едновременно или последователно приложените средства в зависимост от възрастта на болния, формата и фазата на заболяването. За първи път се създава възможността да се атакува директно притежателят на туберкулозната болест. За правилното приложение на антибиотичното лечение има обаче две важни пречки – появата на бактериална устойчивост и токсичността на отделните препарати. Ако при бактериите, изолирани от новооткрита и нелекувана болка липсват, проявявят резистентност и лечението се проведе с 3-4 препарата , то в тези случаи бактериалната устойчивост не е проблем и комбинацията от тези туберкулостатици е високоефективна при 100% от случаите. Това обаче не прави в никакъв случай излишна антибиограмата, която може да покаже първична устойчивост към някои от препаратите и налага незабавна корекция в лекарствения режим. Основния принцип на една правилно проведена терапия е тя да бъде комбинирана, да бъде редовно прилагана и за достатъчно продължително време. За лечение могат да се включат имуномодулиращи средства, поливитаминни препарати, хепатопротеноиди, правилно хранене, закаляване, климатолечение, покой, разходка, трудови занимания – трудотерапия и загубили своето значение – хирургичен метод – колапсотерапия и белодробни резекции. Поради огромното значение на туберкулозата като социално значимо заболяване, профилактиката и заема основно място в борбата с нея. Това означава предизвикване на заболяване на здравите, правилно лечение на заболелите, тяхното проследяване, обработка на контактите им, регистрация и диспансеризация.

За здравите и рискови контингенти от значение е борба с грижите – ваксинации, вредни навици – алкохол, наркотици, тютюнопушене, правилно и рационално хранене, правилен режим на труд и почивка, всички средства укрепващи защитните сили – чист въздух, двигателна активност, закаляване, избягване на преумора, стрес, контакт със заразени лица. Специфичната профилактика е ваксинацията с БЦЖ, която е въведена у нас от 1958г. и е задължителна за всички новородени, имаща за цел да създаде специфичен имунитет още в първите месеци от живота на детето, за да направи по-безопасна срещата му с туберкулозните бактерии.Тъй като създаденият от БЦЖ – ваксина имунитет трае 1.5 – 3 години след този срок децата трябва да се реваксинират разбира се след внимателна проверка на алергията, като реваксинация не се прави при положителна туберкулинова проба. Ваксинацията с БЦЖ наред с ваксинацията срещу вариола е най-масовата в световен мащаб профилактично мероприятие.

Вторичната профилактика е профилактиката на активиране на клинично стабилни остатъчни огнища и хора с такива огнища, диабетици, исхемично болни, наркомани, болни от СПИН, бременност, кърмене, временно физическо или психическо претоварване за които може да се допусне, че подтискат изразения специфичен имунитет и създават условия за възникване на заболяване. Ето защо за да ограничим разпространението на туберкулозата като заболяване, трябва да обърнем по-голямо внимание на профилактиката / здравословен начин на живот,навременна ваксинация и профилактични прегледи с пулмолог/.

 
Д-р Полянка Георгиева – пулмолог консултант в клиники”Торакс”