ПАПИЛОМА ВИРУСЪТ HPV
Human papilloma virus е името на група вируси, включващи повече от 100 различни вида. Тридесет от тях се предават по полов път и могат да засегнат половите органи както на мъжете, така и на жените, включително кожата на пениса, вулвата, ануса, вагината, ректума или шийката на матката. Хората, заразени с HPV, не проявяват симптоми и поради тази причина не разбират, че са поразени от вируса.
Най-честата проява на папиломавирусната инфекция са острите кондиломи или т. нар. венерически брадавици. Те представляват образувания с цвета на кожата: по-тъмни, единични или множествени, с различна големина, която понякога може да достигне големи размери и да добие вид на „цветно зеле”. Могат да се развият по външните гениталии, пениса, вулвата, около ануса, както и да засегнат уретрата, което е особено неприятна локализация. Някои видове HPV са с потенциален онкогенен риск и могат да предизвикат рак на шийката на матката, на вагината, пениса или ануса. Това са най-често типовете 6, 11, 16 и 18. Типовете HPV, които предизвикват брадавици и рак, са различни.
Предаването на папиломавирусната инфекция става изключително по полов път, най-често чрез вагинален или анален секс. Симптомите могат да се проявят и години след контакта. Повечето от заразените не подозират, че го имат и така, без да осъзнават, те го предават на други партньори.
Често HPV инфекцията се съчетава с други полово предавани заболявания – сифилис, гонорея, трихомоназа. HPV инфекцията е много честа, най-честата полово предавана инфекция в последните години. Поне 50% от сексуално активните мъже и жени се заразяват с HPV в определен период от живота си.
Някои групи хора са изложени на по-голям риск от заразяване с HPV – това са бисексуалните, хомосексуалните и индивидите със слаба имунна система. В 90% от случаите имунната система на заразения индивид може да се пребори с вируса и да се „изчисти” от инфекцията в рамките на няколко години. При високо рисковите типове HPV обаче имунната система не може да се справи с инфекцията, която може да остане в организма много години и през това време да превръща клетките в ракови.
HPV инфекцията се диагностицира при гинекологичен или дерматологичен преглед. Прегледът е визуален или лекарят можа да използва оцетна киселина за визуализиране на брадавиците. Взема се секрет за цитологично изследване, прави се PAP-тест при жените. Вече съществува и ДНК-тест за типизиране вида на вируса и изключване носителството на високо рискови щамове. При мъжете няма тест за определяне на рак. При тях носителството на вируса е често, но за сметка на това, болести като рак са много редки.
За самия вирус няма лечение, а за болестите, които той причинява. Лекуват се самите кондиломи. Схемата на лечение е индивидуална и зависи от големината, разпространението, давността и локализацията, както и от преценката на лекаря. Предприема се физикална деструкция на образуванията с течен азот, комбинация от киселини, лазерна коагулация или инжектиране на интерферон. Понякога се налага два или повече метода да се комбинират. Винаги като допълнение към лечението се добавят и имуномодулиращи и противовирусни средства под формата на таблетки, които потискат развитието на вируса. Отстраняването на брадавиците намалява количеството на вируса, а оттам и възможността за предаване на инфекцията. Пациентите се съветват да използват презервативи поне три месеца след отстраняването на кондиломите, с оглед предпазване на сексуалния партньор. Партньорите задължително се преглеждат и изследват.
Рискът от заразяване може да се намали и ако връзката между партньорите е основана на взаимно доверие между хора, които са нямали никакви или са имали много ограничени сексуални контакти. Въпреки това дори хора с по един партньор през целия си живот могат да се заразят, ако той или тя е бил заразен преди това.
За немоногамните индивиди вариант е и намаляването на броя на сексуалните партньори или изборът на такива, които изглеждат „надеждни”, т.е. такива с малко сексуални партньори зад гърба си. Най-добрата профилактика си остава презервативът, използван през цялото време и по правилния начин, въпреки че и при него сигурността не е 100%. Най-сигурният начин е да се избягва всякакъв сексуален контакт.
Д-р Светлана Гоцева – дерматолог – венеролог в клиники”Торакс”