Избери страница

ВЛАГАЛИЩНИТЕ ИНФЕКЦИИ В РЕПРОДУКТИВНА ВЪЗРАСТ И МЕНОПАУЗА

Влагалищните инфекции са проблем, който в повечето случаи е подценяван и точни епидемиологични данни не могат да се предоставят. Бактериалните, гъбични и вирусни инфекции са едни от най -разпространените инфекции в цял свят и засягат всички възрасти.
В резултат на нарушаване на влагалищната екосистема /равновесието на населяващи влагалището микроорганизми в здравата жена/, решаваща роля за която играят лактобацилите, както и осеменяването му и понижаването на имунитета се развиват влагалищните инфекции. Те биват бактериални, вирусни и гъбични.

Бактериални влагалищни инфекции

Бактериалните влагалищни инфекции се причиняват от бактерии, които биват аероби и анаероби. През последните години се забелязва зачестяване на бактериалната вагиноза, която е анаеробна инфекция – от 4,6% през 1984/86год. До 13,1% през 1998г/2001год. Смесената инфекция на бактериаланата вагиноза е кандидоза също показва зачестяване – от 0,18% до 1,5%. Освен че причинява вагинит / влагалищна инфекция/, бактериаланата вагиноза застрашава небременните жени с развитие на цервикална дисплазия /предраково състояние на маточната шийка/, тазововъзпалителна болест,/ водеща до запушване на маточните тръби и до стерилитет/, следоперативни усложнения, а при бременните жени до преждевременно пукване на околоплодния мехур и преждевременно раждане.
Поради неадекватното самолечение, некомпетентно лечение и други причини, клиничната картина на влагалищните инфекции се видоизменя и в голяма част от случаите или е безсимптомна или нетипична. По характерни прояви са дискомфорт в областта на половите органи и засилен влагалищен флуор/течение/. Точната диагноза и оттам правилното лечение се реализират само след микробиологично изследване. За лечение се използват редица препарати с анаеробно действие по различни схеми.

Гъбични влагалищни инфекции

Гъбичните влагалищни инфекции се причиняват от микроскопични гъбички, най-важни от които са от вида candida. Те са факултативни анаероби, т.е. условно патогенни организми, като при здрави индивиди растежът им е подтиснат от нормаланата бактериална флора на влагалището. Нарушението на вагиналната екосистема/дисбиоза/ е в основата на вулво вагиналната кандидозна инфекция. Симптомите са : вулварен сърбеж, гъст млекоподобен секрет от влагалището. Може да има оток, зачервяване, разраняване на лигавицата. Лечението е трудно и при неправилно проведено лечение заболяването се хронифицира.

Вирусни инфекции:

  • Херпес симплекс вирусната инфекция е най-честата сексуално-пренасяна вирусна инфекция – ? от населението над 12-годишна възраст у нас е инфектирано от HSV-2. Единствен резервоар и източник на заразата е човека – Вирусът се предава от човек на човек чрез тесен персонален контакт. Един път проникнал в човешките клетки най-вече на нервната тъкан, той остава там в латентно състояние. Под влияние на различни фактори като физически или емоционален стрес, повишена телесна температура, ултравиолетово облъчване или увреждане на тъканите, вирусите периодично се активират и причиняват клинично проявени или асимптоматична инфекция. Попаднал в очите той може да причини ослепявания, а в мозък – смърт
  • Гениталния херпес рядко се установява преди юношеската възраст и появата му е свързана със сексуалната активност. Вирусът се предава чрез генитален контакт с инфектиран партньор. Фактори, влияещи на предаването му са сексуалното поведение / брой партньори, продължителност на връзката, използване на кондоми/, социален статус, възраст, наличие на HIV инфекция. През последните години се наблюдава нарастване на херпесната инфекция на женските полови органи, като България заема водещо място сред Европейските страни – честота 24%. Приема се ,че повечето случаи на гениталния херпес са резултат по оро-генитален контакт. Първичната инфекция остава незабелязана. След инкубационен период от 3 до 14 дни се появяват групирани болезнени везикули в гениталната област. Появява се вагинално , интензивна болка, сърбеж, увеличаване на ингвиналните лимфни възли. Може да има повишена температура, главоболие, гадене, слабост. До 89% от пациентките с проявена първична инфекция страдат от симптоматични рецидиви с различна честота и тежест.
  • Човешки папилома вирусни инфекции /HPV/ По данни на СЗО над 99.7% от случаите с рак на маточната шийка са свързани с HPV инфекцията. В повечето от случаите тя се елиминира чрез естествения имунен отговор.
    Понастоящем е установено, че при редица злокачествени новообразувания причината е свързана с персистираща вирусна инфекция. HPV се открива при повече от 99% от случаите с рак на маточната шийка/ втори по честота след рака на гърдата/. Затова той се приема за първичен канцерогенен фактор.
    Клиничните изяви на папиломните вируси се определят от онкогениталната им значимост. 1 Една част от тях се свързва с доброкачествените кожно лигавични изменения. Такива са аногениталните брадавици / кондиломи/, които се причиняват от HPV типове 6 и 11. Те са брадавицовидни образувания в областта на гениталиите, придружени със засилено течение с неприятна миризма. Лечението им е консервативно, а при запуснатите случаи и оперативно.
    Друга част от тях се свързват директно с рак на маточната шийка – 70% от случаите са причинени от HPV типове 16 и 18.
    Диагнозата на гениталните HPV инфекции се поставя макроскопски в 8-10% от случаите. За останалите 90% от случаите е необходимо:

    • цитологична диагноза
    • колпоскопска диагноза
    • хистологична диагноза
    • вирусологична диагноза

    Лечението се осъществява чрез физични, химични, медикаментозни и механични /оперативно/ средства. Прилаганите ваксини/ напр. Silgard/ показват висока ефективност за първична профилактика на рака на маточната шийка, достигаща 100% в съобщаваните средно 4-5 години първоначален срок на действие.
    Подходящи за профилактичните ваксини са момчетата и момичетата над 10 години, като целта е да се предотврати свързаната с HPV 16 и 18 персистираща папиломна инфекция, цитологичните и хистологични отклонения и като крайна цел развитието на рак на маточната шийка.
    Трябва да се подчертае обаче, че едновременното прилагане на масовия цервикален цитологичен скрининг или други методи за вторична профилактика / колпоскопия и биопсия/ е гаранция за пълен контрол на това заболяване.

За целта клиники “Торакс” реагират адекватно на нуждите на нашите пациенти и с АГ кабинет на бул. “Фритьоф Нансен” №21, където има АГ специалисти всеки делничен ден от 9.00 -18.00 часа. Тук може да се проведе не само профилактичен гинекологичен преглед, но и да се направят необходимите микробиологични тестове, цитологични и хистологични изследвания, както и кръвни тестове за полово-преносими заболявания. Телефон за връзка: 981 60 95.