Защо става все по-трудно с юношите

Когато поискат от мен да очертая най-острите проблеми при тийнейджърите, започвам да се чудя откъде да започна - дали от липсата на мотивация за учене, дали от кризите в сексуалната им идентичност, или пък от трудностите в общуването с родителите и с другия пол... Така или иначе, е ясно едно - подрастващите отразяват като в огледало главната криза в обществото, а именно липсата на ценности и последващото от нея.



Трудното намиране на смисъл

Юношеството е възраст, в която търсенето на смисъла на живота e основно занимание. И ходенето на училище - също. Потресаващо е обаче, че децата ни не им се учи, не защото са мързеливи, а защото нямат технология на умствен труд! Започналата от 1984 година криза в образователната система е резултат от реформа, която стартира, но така и не приключи. Неин продукт е явлението "обучение с частни учители". При мен идват родители на студенти, които след януарската сесия изпадат в тотален срив от факта, че не могат да учат и отново им трябва частен учител.

Асоциалното поведение при деца и подрастващите се изразява и в увеличаване на броя бягащи от училище и от дома, употреб¤ващи наркотици и на деца и младежи с агресивно поведение (и към връстници, и към родители). Главен виновник за липсата им на мотивация за учене и слабия им успех е "повредата" в ценностната им система. Нищо от заобикалящия ни свят не доказва, че "който се учи, той ще сполучи". Това води до съпротива на децата и до загуба на авторитета на родителите.

Защо тийнейджърите се държат по-дръзко от всякога? Все по-често има случаи на насилие на деца над родители! Това поведение все по-често е плод на т.нар. синдром на родителско отчуждаване (СРО). СРО се появява най-вече по време на развод на родителите и при спор за родителските права (единия родител се опита трайно да отчужди детето от другия родител). При тежка форма на синдрома у засегнатото дете се наблюдават характерови отклонения. Работата на специалистите със засегнатите семейства има за цел да предотврати личностната деформация на детето.

Напредналите технологии като че ли ни отдалечиха на светлинни години от децата ни. Когато насила довлекат някой тийнейджър пред изключване от училище при мен, аз се опитвам да провокирам двете страни да започнат да преговарят. Най-често те не се разбират, защото говорят на различни езици. Целта на работата ми е да създам "зона на разбирателство в семейството". И колкото по-голяма става тя, толкова по-добре детето започва да разбира родителите си, а те от своя страна - него. Отсъствието на мир и разбирателство в семейството може да доведе не само до дезадаптация на детето, но и до тежки нервни кризи при майките и хипертонични кризи при бащите.

Все по-често тийнейджърите си задават въпроса, с каква сексуална ориентация са. Това е следствие както от физическите метаморфози в тази възраст, за които юношите не са подготвени, така и от неспособността им да общуват с другия пол. Натрапчивото чувство за самота им пречи да се доверят на другия пол и ги ограничават в търсене на емоционална близост със собствения. А това ограничение ги плаши и провокира постоянна тревожност за сексуалната им идентичност. Невъзможността да си отговорят на тези въпроси довежда все повече момичета до анорексия и булимия. Заболявания, зад които се крие себеомразата, която дава команда на мозъка "Убий ме!", а той я препраща на тялото. При момчетата пък страхът от живота и липсата на доверие водят до все повече фобии и директен страх от смъртта. Моята работа често се изразява в изграждане на стратегии за общуване с другия пол, както и на връщането към реалните очаквания от това общуване.

"Как да доведа детето си при вас, като се дърпа?" е най-често задаваният родителски въпрос. Една от ползите на информационното общество е, че тийнейджърите учат и знаят много повече от родителите си, включително и за психологическата помощ. Те много по-лесно се доверяват на психолозите и разчитат на тях да ги извадят от ямата на задушаващите ги емоции, да им помогнат в търсенето на смисъла. Все пак родителят е този, който трябва да дойде на предварителна среща и да очертае параметрите на проблема, видян през неговите очи. Моя е задачата да определя следващите стъпки и терапевтични решения спрямо детето и родителите.



от Галя Кубратова
Магистър по психология и магистър по дефектология, научен сътрудник по генетична психология (психология на развитието) и основател на фондация "Психологическа подкрепа" е отскоро консултант в клиники "Торакс".